София през очите на един доброволец


Имало едно време един испанец, румънец, туркиня, италианка и двама българи... не, това не е началото на виц, а началото на едно 6-месечно приключение в София, столицата на България.

Приключение, наречено Европейска Доброволческа Служба.

Малко е като риалити шоу – четирима човека, които не се познават, от различни култури и националности, споделят една къща, работа и понякога свободното си време като семейство... ще ви кажем накрая на доброволческия период как е минало!

Миналия петък нашите ръководители Иван и Александрос ни заведоха на обиколка, която да ни открехне за величието на София. Минахме през най-стария университет в България – Софийския, открит през 1889 г., народния театър Иван Вазов, античния град Сердика, многобройни храмове с различни вероизповедания, за да обърнем внимание, че София е точката, в която всички религи могат да се срещнат и да бъдат заедно в мир и хармония. Особена е катедралата св. Александър Невски.

Тази катедрала е наричана още Храмът на България или Златната църква. Тя е най-голямата действаща църква на Балканите и стои на Свещения хълм, който е бил най-високата точка на София. Катедралата е висока 50 метра и има 12 камбани. Историята на храма отразява събитията от новата история на българската държава. Вътрешното пространство на катедралата е оформен с над 10 вида мрамор, а най-скъпият такъв от Карара, Италия е била използван, за да се направи кралския трон.


Подземния музей Сердика показва археологическите останки от римско и предримско време. Можем да се разходим в станцията на метрото, където да разкрием тези антични и оригинални пространства, разположени между Министерски съвет и Президентството.


Най-старата църква в София е била построена през IV в. Сградата първоначално е била публична баня, но римският император Константин Велики възнамерил да направи Сердика столица на Източната римска империя и честите посещения на императора направили така, че да се реконструира целият център. Сградата е била многократно опожарявана и възстановявана и най-накрая са решили да я направят християнска църква, Ротондата Св великомъченик Георги Победоносец.


Руската църква св. Николай не е голяма на размери, но е много живописна и взема дъха на жителите и гостите на София, които минават покрай нея. Вероятно е замислена от руски дипломат, който е бил носталгичен към своята страна. Интериорът е украсен с фрески, реализирани в типичния стил на училище в Новгород. Вътре в църквата има място, в което поклонниците могат да изпращат молби и молитви към Светеца, които те пишат собственоръчно.

Народният театър „Иван Вазов“ е красива сграда, построена в неокласически стил пред парка в историческия център на София. Проектиран е от двама известни виенчани и е открит за публика през 1907 г. Бил е изцяло разрушен от пожар, но след това е бил построен наново, но след бомбардировките от Втората световна война е бил разрушен отново, но още един път е бил възстановен. Напълно е преструктуриран в началото на 70-те години и след други интензивни реконструкции през 2006 г., изглежда по този начин днес.

Театърът е посветен на Иван Вазов, патриархът на българската литература, който е бил много важен за националната култура, но в туристическите ръководства той е запомнен само със столичната легенда, която гласи, че е починал от сърдечен удар на 70-годишна възраст в една страстна нощ с прекрасно 20 годишно момиче.


Лъвът е един от символите на град София. Можем да видим един пред паметника на Незнайния воин. Той олицетворява идеята за смелостта и силата. Можем да намерим още няколко лъва из града: над Владайската река (Лъвов мост), пред Съдебната палата, близо до Министерството на вътрешните работи, близо до Университета и срещу Народната банка.

В заключение нещо любопитно за името на града. В центъра на града има голяма статуя на Света София, но градът не е осветен от тази Светица. София е гръцкото значение за Божията мъдрост.

Изготвил: Мария Форнаро

за проект: Възможности за българските младежи в България, Европа и света.


logo-erasmus-plus.png
esc-logo-en-white.png

© Copyright 2020 by ICDET