Както колите имат нужда от гориво, така и образованието от енергия. Тя произлиза от многото ученици, учители, администратори, родители и всички, които имат достъп до нея. Изводът, който трябва да направим, е, каква част от тази енергия се превръща в реалното развитие на учащите и колко се изхабява в други неща, като чувство на неудовлетвореност, раздразнение, отпадане от училище и провал. Това може да се окаже ключовият въпрос, на който всяка образователна система и учител, трябва да си отговори.
Ако ентусиазираните ученици инвестират в класната стая, тяхната активност ще доведе до успешен живот, това, от своя страна, ще набави нова енергия за учене. По същество ученето захранва по нататъчно учене. От социално-емоционална гледна точка, ако енергията на хората се превръща в успешен живот, това може да повиши самочувствието им и социалното им благополучие и да ги мотивира да се положат повече усилия. Както знаем ученето е като трамплин: всичките знания, умения и нагласи, които успешно придобиваме, можем да използваме, за да се изправим срещу нови предизвикателства, нови идеи и нови опити. Ето защо, ако енергията, вложена в ученето се превръща в развитие, след това успешното усвояване на знания, може да отприщи нова мотивационна, социална, емоционална и познавателна енергия за учене. Колелото продължава да се върти. Ако това стане ежедневие за всеки един ученик в образователната система и енергията се изразходва по правилния начин, ние ще имаме устойчиво образование.
Много образователни системи по света в момента се провалят на теста за устойчвост. В тези системи, ценни пропорции на енергия, време и талант не се оползотворяват правилно : огромна част от учениците не успяват да реализират потенциала си в своя живот, отказвайки висшето образование, без получаване на квалификация или без развитие на компетентностите си, които са от жизненоважно значение за настоящия и бъдещия им живот. Социолозите бързат да отбележат икономическата цена на образователния провал: например, студенти, които не завършват висшето си образование има по-голям риск да са безработни или да се налага да живеят от социални помощи; обратно, студенти, които притежават диплома за висше образование, са показали, че имат по-голям принос средно към брутния национален продукт на страната си.
Въпреки това, икономическите статистики са само върхът на айсберга. Много от учениците, които са регистрирани като отпаднали или напускащите училище, са хора от плът и кръв, с разбити мечти, самочувствие и понижена мотивация да започнат отново да ходят на училище. При много от тях има висок риск от поява на психическа и физическа болка в по-късните си години, не се изключва и вероятността да страдат от болести и животозастрашаващи заболявания в ранна възраст, а също така и да прибегнат до престъпността. Много от тях са разработили изключително важни компетенции (като функционална грамотност) при много ниски нива така, че шансовете им за постигане на пълния си потенциал чрез учене през целия живот са значително намалели.
В моята презентация на 5 октомври 2016 , по време на честването на Световният Ден на Учителите аз повдигнах въпроса как преподавателите могат да пренасочат енергията на учениците си в обучение, което е успешно. Една ключова стратегия е да се уверите, че на възрастните се предоставя възможността да се запознаят с важни за тяхното развитие компетенции, които те намират за подходящи и полезни в обществото, на пазара на труда и в личния си живот. В това отношение аз посочих, че през последните 25 години светът се е променил драстично. Успяха ли те да се променят заедно с темпото на промяната задвижва от цифровизацията и глобализацията? Дали образователната система подготвя учащите за нуждите на 21-ви век? Какво, в крайна сметка, трябва да учат студентите за да се подобри качеството им на живот , да намерят добра работа и функция в обществото? И какъв вид образование работи най-добре? Какви прозрения сме натрупали от изследванията в областта на въздействието на образованието над ученето? Погледнах към компетенциите на 21 век от икономическа, лична и обществена гледна точка, за да се покажа как можем да подобрим учебния процес.
След това хвърлих поглед на енергията, която веднъж вече студентите са вложили и как тя може да се превърне в успешен учебен процес. Ето защо погледнах и към изследването на процесите, които се случват в успешните образователни системи. Един от основните изводи върху въздействието на преподаване на обучение е, че "качеството на образованието не може да надвишава качеството на своите учители" (доклад на McKinsey, стр 17).
В придружаващата статия ( Sustainability 2015 , 7 (5), 5471-5487; Дой: 10.3390 / su7055471), описах ключовите качества, които възрастните трябва да развиват през 21 -ви век и описах характеристиките на ефективното образование за възрастни, основани на налични проучвания и основни принципи, които учителите трябва да имат в предвид, когато се опитват да се повишат ефективността на тяхното образование. По този начин, обучението на възрастни може да стане по-устойчиво, в смисъл, че:
Не се губи талант: образованието трябва да работи за всеки един ученик в системата, независимо от произхода на му;
енергия отдадена в учебния процес се възстановява: енергията, която ученици и учители инвестират е максимално превърната в развитие, което пък от своя страна произвежда нов стимул за набавяне на нови знания;
важни учебни потребности са посочени: студентите трябва да развият компетенциите, които са от решаващо значение за бъдещите им живот и за бъдещето на нашата планета.
https://ec.europa.eu/epale/sites/epale/files/sustainability-07-05471.pdf
Крис Ван ден Брандън е професор по лингвистика и преподавател на много учители в Католическия университет в Льовен. Наскоро той публикува книга на тема "Образование за 21-ви век", в която той описва основните предизвикателства в областта на образованието, пред които е изправено силно дигитализираното и глобализирано общество на нашия век.