Приказката, наречена Даугавпилс


Поредната студена зимна вечер се прибирам от работа. Вървя пеша покрай задръстванията и си мисля как нашите са леки, в САЩ имат същите, само че по шестлентовите им магистрали. Тогава ми проблесна, че тук не е толкова зле. Или по-скоро, че няма как да знам къде е по-добре, освен ако не отида и видя с очите си. Сред опциите бяха работа в чужбина, дългосрочен обмен и краткосрочни проекти. И точно в този момент една програма в случайна Facebook страница ми грабна вниманието. Казваше се “Sporffiti” и търсеше петима българи да заминат за две седмици в прибалтийските страни, които по някакви неведоми причини бяха по-бедни от България.

Кандидатствах по проекта на организацията МЦРОО и почти моментално бях приет за Erasmus+ проекта. Така или иначе това е единствения шанс, в който щях да посетя дълбоката латвийска провинция, така че защо не. Градът се казваше Даугавпилс и се зарових в цялата литера