Аз наистина исках да сменя обстановката след като завърших магистър и в същото време, исках да направя нещо добро за обществото, да попадна в една различна среда, да се запозная с нови хора и т.н. Харесах изцяло описанието на проекта, направих няколко скайп обаждания, няколко чата и проучвания във Фейсбук и общо, всичко ми отне около два дена,за да взема положително решение и просто да замина!
Спомням си, че прегледах няколко такива разказа предварително, но определено не отдавах особено внимание на това, което казват. Това е, може би защото, съм твърде критичен характер и не приемам неща лесно на доверие. Може би, просто не съм бил убеден в пълната искреност на думите им.
Когато търсех проект по ЕДС, бях много внимателен за самото естество на проекта. На първо място, наистина желаех нещо близко до моите интереси и едва след това проверявах страната на проекта. Такива бяха моите приоритети. И ако трябва да съм честен, имах голям късмет, защото още на първия проект, който харесах и кандидатствах, ме одобриха.
Названието на моят проект беше „Innovationvolunteerprojectforsociety“ („Иновационен доброволчески проект за обществото“) и се провеждаше от едно, от добре познатите НПО-та в Лимасол. Основните дейности по моят проект, бяха социалната помощ и организацията на културни дейности за местните младежи.
Моят седмичен график беше горе-долу следният: два пъти седмично, помагах в местния благотворителен център и веднъж седмично в църковната кухня, която приготвяше безплатна храна за бедните и хората в нужда. Всеки вторник следобяд, водех радио предаване по университетското радио, където заедно с моите гости говорехме по най-различни теми – от възможности за доброволчество до лонгбординг, пускахме си музика и просто се забавлявахме. Вечерно време, нашият ЕДС екипорганизираше най-различни културни дейности в нашата голяма открита градина, като филмови вечери, междукултурни вечери, тематични партита, вечери на настолните игри, танци, театрални ролеви игри, артистични работилници и др.
Работех като цяло, в приемлива и подкрепяща среда. Моят координатор не беше на дейният човек на планетата, но не бих казал, че това е било особен проблем. Напротив, това ни позволи на нас (доброволците), да разполагаме с огромна свобода, относно планирането и организацията на дейностите и събитията. Благодарение на това, създадох много силна връзка с другите трима доброволци и ние бяхме страхотен, почти самодостатъчен екип, винаги работещи заедно. J
Научих гръцката азбука, както и някои основни думи и фрази на езика. Все пак, осъзнавам, че можех да постигна много повече за 6 месеца..
Мога да говоря с месеци за Кипър! Като не особено голям остров, успях да обиколя по-голямата част от неговите забележителности. Любувах се много на градчетата с типичния за Кипър отнесен ритъм на живот, на слънцето, на морето.. но също така се наслаждавах на богатия културен живот в Лимасол и столицата Никозия, на „предизвикателните“ пътувания до Северен Кипър и не на последно място, на летните бягства за къмпингуване, в прохладната планина Троодос.
Финалните дни бяха ужасни, защото аз бях последният ЕДС, който трябваше да напусне къщата и с изключение на най-близките ми кипърски приятели, които идваха да ме видят, бях абсолютно сам в къщата.. така че един малък съвет от мен за бъдещите ЕДС-та: не си тръгвайте последни!
След ЕДС, животът ми определено се промени и за щастие, в позитивен аспект. Със сигурност, по отношение на личните умения, които аз развих или подобрих, като организационни и комуникационни умения, както и умения за взимане на решения. Но трябва да призная и, че ЕДС отвори съзнанието ми за изумителния свят на доброволчеството и възможностите за социална промяна, които подобни програми предоставят.
Беше коктейл от чувства.. задоволство от свършената работа, тъга, че всичко приключваше, радостното очакване да видиш семейство и родни приятели, но най-вече, аз се чувствах готов да се изправя пред всяко предизвикателство, което животът би ми изпратил, страхотно чувство, което се опитвам да запазя и до днес.