Когато пътувате, за да участвате като доброволец в проект, можете да бъдете сигурни, че ще преживеете едно страхотно приключение!
Нека си го представим: съгласявате се за няколко месеца (2 до 12) да живеете на ново място и съвместно с хора, които никога не сте срещали, да извършвате работа, с която никога не сте се занимавали, да общувате на език, различен от майчиния Ви.
Разбира се, най-вероятно ще се сблъскате и със затруднения. Те обаче зависят от самия човек - за някои най-голямото предизвикателство е общуването на друг език, а за други - приспособяването към новата среда и хората.
За мен най-трудно беше да се откажа от пицата и италианското кафе. Шегувам се, разбира се. Същинското предизвикателство беше да понеса факта, че съквартирантите ми имаха навика да слагат кетчуп на всеки вид паста.
Но все пак има едно очевидно преимущество, с което съм сигурна, че всеки, който е бил доброволец, ще се съгласи - доброволческите акции позволяват мирогледът Ви да се разшири.
Искрено вярвам, че човек, който е решил да се включи в доброволчески проект, вече се отличава със своята толерантност и възприемчивост. Доброволците, с които съм се срещала, със сигурност са най-откачените и либерални хора, живели някога.
Но доброволчеството те прави още по-отворен към новото, защото те принуждава да напуснеш своята зона на комфорт и да се отдадеш на едно невероятно преживяване.
Моята приятелка, Мария, е много добър пример за това как Еразъм + променя хората. Когато преди седмица отидох в София да я посетя, тя изглеждаше по-спокойна, независима и предприемчива. Тъй като с нея се познаваме откакто се помним, аз най-ясно успявам да забележа положителния ефект, който доброволчеството е оказало върху нея.
За да подсиля твърдението си, бих споделила още, че тя изглеждаше по-красива и беше в доста добра форма, но, имайки предвид, че аз се върнах от доброволческа акция с 5 килограма по-тежка, не съм сигурна, че бих могла да използвам това като аргумент.
Но бих искала да дам друг пример. Преди две години двете живяхме заедно в Ница, където тя участваше в проект по Еразъм +, а аз и помагах, докато поработвах и учех френски. Тогава тя беше съвсем различен човек. Притесняваше се повече и за всяко нещо, страхуваше се да не допуска грешки, когато говори на чужд език, беше срамежлива и трудно се отпускаше. След няколко месеца, прекарани в участие в проекти по програмата, тя се почувства по-спокойна и започна да пътува. Решението ѝ да замине на доброволчество с Европейската доброволческа служба, ѝ помогна да стане независима: сега тя пътува сама без притеснение, не се оплаква (но все пак не слагайте кетчуп върху пастата ѝ, моля!), прекарва по-малко време на телефона си (а преди положението беше толкова трагично, че понякога ми се приискваше да разбия телефона ѝ на парчета, особено когато играеше “Talking Tom Cat”) и по-лесно се приспособява.
Мария вече си възприема като гражданин на света, може свободно да говори на три езика, да чете две азбуки и да съчетава всичко това с онзи типично италиански жест на ръката.
В крайна сметка, тя се превърна в един „щастлив пътешественик“. Както Толкин е казал: „Не всеки, който скита, е изгубен.“, така че като човек, който я подтикна към доброволчеството, и като неин най-добър приятел, аз съм изключително горда, че тя пое по този път и съм сигурна, че ще успее да стигне там, където желае.
Ето го доказателството: Европейската доброволческа служба изисква нейните доброволци да общуват с множество хора от различни националности, да се потопят в чужда култура, да открият нови, непознати неща, но и позволя да се погледне на вече познатото от различен ъгъл, сякаш с нови очи.
Както Марсел Пруст твърди: „Пътешествието на откривателя не е търсенето на нови пейзажи, а погледът с нови очи.“ А участието в Европейската доброволческа служда би могло да ви помогне не само да откриете нови пейзажи, но и да се сдобиете с един чифт чисто нови очи, които да Ви позволят да гледате отвъд границите на собствената си култура.
