Европейският съюз срещу младежката безработица


По последни данни от август 2016 г., почти 4,2 милиона младежи в Европейския съюз под 25-годишна възраст са безработни, което число представлява 18,6% ниво на безработица. Въпреки че това е напредък от 2013г. насам, когато нивото е 23,7%, все още всеки 1 от 5 младежи остава извън работа. В някои държави-членки нивото на безработица е много по-високо, като пример са Гърция (42,7%), Испания (43,2%) и Италия (38,8%), които са по-специфично засегнати от проблема.

Общо 7,5 милиона младежи в Съюза са неработещи, неучещи и необучаващи се, а това са 12,9 % от младите европейци на възраст между 15—24 години. Много от тях са завършили само основна степен на средно образование и са преждевременно напуснали системата на образование и обучение. Освен това много от тях са мигранти или произхождат от семейства в неравностойно положение. Категорията на неработещите, неучещите и необучаващите се обхваща младежи от различни подгрупи и с различни нужди.


Общо 30,1 % от безработните лица в Съюза на възраст до 25 години са били без работа повече от дванадесет месеца. Освен това все повече млади хора не търсят активно работа, а това може да ги лиши от организирана подкрепа, която да подпомогне завръщането им на пазара на труда. Проучванията показват, че безработицата сред младите хора може да остави трайни белези, като по-голям риск от безработица и по-ниско равнище на доходите в бъдеще, загуба на човешки капитал, пренасяне на бедността между поколенията или по-малка мотивация за създаване на семейство, което засилва неблагоприятните демографски тенденции.

В България нивата на заетост и на безработица на младежи от 15 до 29-годишна възраст са сравнително ниски- 46,2% и 38%, за разлика от средното за Европейския съюз- 56,4% и 46,5% респективно. Държавата има ниво от 24% на неработещи, неучещи, необучаващи се младежи, което е третото най-високо ниво в Европейския съюз след Испания (26,7%) и Италия (26,2%).

Европейският съюз признава, че намаляването на нивото на младежка безработица е необходимо за бъдещето на Европа и концепциите като Младежка гаранция и Инициатива за младежка заетост вече спомагат за подобряване на положението за младежите из целия Европейския съюз.

Младежка гаранция е ангажимент, поет от всички страни от Европейския съюз, за да се гарантира, че всички млади хора до 25-годишна възраст получават качествено предложение за работа, продължаващо обучение, възможност за чиракуване или стаж, в срок от четири месеца след като станат безработни или напуснат системата за формално образование.

Три години след създаването на Младежка гаранция резултатите на младите хора на пазара на труда са се подобрили значително:


  • Безработните млади хора в Европейския съюз са намалели с близо 1,5 милиона, а броят на младежите, незаети с работа, учене или обучение, е спаднал с 900 000;

  • Младежката безработица е спаднала от своя пик от 24,4% през първото тримесечие на 2013 г. до 18,9% през второто тримесечие на 2016 г;

  • Процентът на младежи на възраст между 15 и 24 години, незаети с работа, учене или обучение, е спаднал от 13,2% през 2012 г. до 12% през 2015 г.

Значителни промени и новаторски мерки са въведени в рамките на национални схеми по гаранцията за младежта.


В България например през 2015 г. бе създадена мрежа от

младежки медиатори, която се свързва с младежите, незаети с работа, учене или обучение, в тяхната непосредствена среда и ги мобилизира. Младежките медиатори действат като посредници между публичните институции, които предоставят социални, здравни, образователни и други услуги.

За да стане Младежка гаранция реалност, в националните бюджети трябва да се даде приоритет на младежката заетост, така че да се избегнат по-големи разходи в бъдеще. Европейският съюз ще допълва националните разходи по тези схеми чрез Европейския социален фонд и Инициативата за младежка заетост с бюджет от 6,4 млрд. евро.

Инициативата за младежка заетост(ИМЗ) е един от основните финансови ресурси на Европейския съюз в подкрепа на изпълнението на схемите(по-надолу е описано какво представлятват) за Младежка гаранция. Нейната цел е да бъдат подкрепени младите хора, живеещи в региони, в които младежката безработица през 2012 г. е надхвърляла 25 %. В момента има региони в 20 държави-членки на Европейския съюз, които се възползват от подкрепата.

Инициативата за младежка заетост е допълнение към други действия, предприети на национално равнище, по-специално действията, подпомагани по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ), като целта е създаване или изпълнение на схеми за Младежка гаранция. Действията на ЕСФ не се ограничават до засегнатите лица, тъй като фондът помага за реформиране на институциите и услугите в сферата на заетостта, образованието и обучението.

Как работи тя?

Финансирането, осигурено от Инициативата за младежка заетост, се използва при прилагането на „пакети” за младежка заетост и по-специално на национални схеми за Младежка гаранция в държавите-членки на Европейския съюз, които се възползват от Инициативата за младежка заетост.

Схемите са национални програми, които имат за цел да гарантират, че всички млади хора на възраст под 25 години (или 29 в някои страни) получават качествено, конкретно предложение за подкрепа в рамките на четири месеца след напускане на образованието или ставане на безработен.

Инициативата за младежка заетост е в състояние да достигне директно до тези извън образование, обучение или заетост и да ги подкрепи на лично ниво. "Офертите", които се финансират от ИМЗ и се предоставят на младите хора чрез схеми, варират от стажове и курсове за обучение до субсидии за работодатели и начална подкрепа, в зависимост от конкретните нужди на всеки млад човек.


Европейският социален фонд(ЕСФ) е основният инструмент на Европейския съюз за инвестиране в хората. ЕСФ беше първият инструмент за финансиране на Европейския съюз, създаден с Римските договори, и през последните 60 години помогна на милиони хора да си намерят работа. ЕСФ също помогна за връщането на хората в неравностойно положение в обществото.

Заетост- ЕСФ финансира проекти в цяла Европа, които подпомагат хора от всички възрасти и произход, за да имат по-големи шансове да си намерят работа. Приоритетите се развиват, за да предоставят подходящата подкрепа, когато е необходимо. Например след финансовата криза през 2008 г. акцентът беше поставен върху младите хора.

Социално включване- подобряването на живота на бедните и социално изключените също е от основно значение за мисията на ЕСФ. Парите отиват за проекти, които помагат на хората в неравностойно положение от нископлатени работни места, като същевременно подобряват достъпа им до жизненоважни услуги.

Образование- адекватното образование е ключов елемент за намиране на подходяща работа или връщане на работа. Подкрепяните от ЕСФ схеми за учене през целия живот и професионално обучение дават възможност на хората да подобрят кариерата си и шансовете си за живот. Децата се възползват също така, тъй като финансирането се използва, за да се избегне отпадането им от училище.

Обществени услуги- по-ефективните обществени услуги са от полза за бизнеса и хората чрез намаляване на бюрокрацията и спестяване на време. Инвестициите от ЕСФ се използват за реформиране на публичната администрация и съдебната система, което ги прави по-прозрачни и лесно достъпни за гражданите и предприятията.

Проектите от ЕСФ подпомагат хора, които в противен случай не могат да получат възможност да участват в обучение, да получат квалификация и добри работни места. Поради своя размер и обхват, фондът оказва голямо влияние върху пазара на труда и обществото като цяло. В някои страни около 90% от действителните разходи за мерки на пазара на труда идват от ЕСФ. Фондът е един от инструментите, на които се основава ЕС, за да постигне целите си за увеличаване на заетостта, намаляване на бедността и подобряване на образователните постижения в целия Съюз.


logo-erasmus-plus.png
esc-logo-en-white.png

© Copyright 2020 by ICDET