Комисията публикува изданието за 2017 г. на своя годишен обзор „Преглед на заетостта и социалното развитие в Европа“.
В тазгодишното издание се потвърждават положителните тенденции на пазара на труда и в социалната област и засилващият се икономически растеж. С над 234 милиона заети лица заетостта в ЕС никога досега не е била на по-високо равнище, а безработицата е на най-ниското си равнище от декември 2008 г. насам. От 2013 г. насам в ЕС са създадени 10 милиона работни места. Въпреки постигнатия социален и икономически напредък като цяло обаче, данните сочат, че върху младото поколение пада особено голяма тежест: обикновено младите хора се сблъскват с повече трудности при намирането на работа и се намират по-често в нестандартни и несигурни форми на заетост, в това число временни договори, което може да намали обхвата на социалната им закрила. Може да се очаква също така, че те ще получават по-ниски пенсии спрямо заплатите си. Ето защо обзорът за 2017 г. се съсредоточава върху справедливостта между поколенията: трябва да гарантираме, че всички поколения извличат полза от настоящите положителни икономически тенденции.
Комисарят по заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност Мариан Тейсен заяви: „Този годишен обзор показва още веднъж, че сме поели решително по пътя към повече растеж и работни места. Въпреки това днешните млади хора и техните деца могат да се озоват в по-неблагоприятно положение отколкото своите родители. Не искаме това да се случи. Необходими са бързи действия. С европейския стълб на социалните права искаме да запазим и подобрим нашите социални стандарти и условията на живот за бъдещите поколения.“
Прегледът показва, че въпреки постепенното подобряване на стандарта на живот в ЕС младите хора не извличат ползи наравно с по-възрастните поколения от това положително развитие. Нещо повече, делът на доходите от труд на по-младите възрастови групи с течение на времето намаля. Тези предизвикателства се отразяват на решенията на по-младите хора, свързани с домакинството, включително на решенията им да имат деца и да закупят жилище. На свой ред това може да има отрицателни последствия за раждаемостта, а оттам за устойчивостта на пенсионните системи и растежа.
В допълнение според прогнозите до 2060 г. населението в трудоспособна възраст ще намалява с 0,3 % всяка година. Това означава, че по-малобройна работна сила ще трябва да гарантира запазването на настоящите темпове на растеж. Това означава също така, че в същото време по-малък брой осигурени лица ще плащат вноски в пенсионната система — често по-ниски и/или нередовни вноски, тъй като те няма да съответстват на работа на пълно работно време и/или на стандартна заетост, като в същото време повече пенсионери ще зависят от тях. С оглед на това днешните млади работници и бъдещите поколения са изправени пред двойна тежест, произтичаща от демографските промени и необходимостта да се гарантира устойчивостта на пенсионните системи.
Какво следва?
Създателите на политики могат да се подготвят за тези промени и да ги смекчат по няколко начина. Преди всичко ние трябва да използваме пълноценно нашия човешки потенциал на пазара на труда, като направим активни хората от всички поколения и им осигурим подходящите умения, както и като гарантираме, че продължителността на трудовия живот е пропорционална на средната продължителност на живота. Усилията в областта на политиката, водещи до по-висока раждаемост, и ефикасното управление на миграцията могат също да помогнат, както и подкрепата за иновациите и увеличаването на ефективните разходи за инвестиции в уменията на младите и възрастните хора и тяхното образование.
Накрая, социалните партньори могат да направят съществен принос за преодоляване на разликата между по-младите и по-възрастните работници с цел насърчаване на по-справедлив пазар на труда за двете групи. Това включва насърчаване на ученето през целия живот, предоставяне на обезщетения за социална закрила и принос при изготвянето и прилагането на законодателство за защита на заетостта и активни политики за пазара на труда.
Контекст
В годишния обзор „Преглед на заетостта и социалното развитие в Европа“ се съобщават най-новите тенденции в тези области и са отразени очакваните предизвикателства и евентуалните ответни действия на политиката. Той е основният доклад на Европейската комисия, предоставящ данни и анализ и разглеждащ тенденциите и предстоящите предизвикателства на пазара на труда.
Съществуват множество конкретни примери за това как Комисията се стреми да преодолее предизвикателствата, посочени в годишните обзори. Европейският стълб на социалните права, например, служи като компас към справедливи и добре функциониращи пазари на труда. Неговата цел е да гарантира, че нашите социални модели отговарят на изискванията на 21-ви век, особено в контекста на застаряващото общество и цифровизацията. Съпътстващите го инициативи, като например консултациите със социалните партньори относно модернизирането на трудовите договори и достъпа до социална закрила, имат за цел да се гарантират ясни условия на труд и социална закрила и за хората в нестандартни форми на заетост.
Именно инвестирането в хората и създаването на възможности те да се възползват от качествени оферти за работа са в центъра на Новата европейска програма за умения. Нейната цел е да подкрепи развитието на уменията на гражданите, за да ги подготви за променящия се трудов свят.
Усилията на Комисията за намаляване на безработицата като цяло и на младежката безработица в частност дават резултати. В сравнение с пика на кризата през 2013 г. безработните младежи в ЕС са намалели с 1,8 милиона, а младите хора, незаети с работа, учене или обучение (т.нар. NEET) — с 1 милион. С удължаването на гаранцията за младежта, допълнителното финансиране за Инициативата за младежка заетост и наскоро представената инициатива за по-големи инвестиции в младежта на Европа Комисията се стреми да увеличи в максимална степен шансовете на младите хора на пазара на труда.
За повече информация