Винаги съм гледал на европроектите с една особена насмешка. Европа и усвояване в едно изречение се превърнаха в мръсни думи у нас. Но пък има и позитивната страна на нещата - проектите “Еразъм Плюс”, които не просто пращат млади хора из Европа за седмица-две или няколко месеца - те помагат за културен обмен и размяна на опит и знания с подобни като теб, ентусиазирани млади хора. Научаваш повече за културата, за разбиранията на другите народи и същевременно откриваш нови места.
И затова ще споделя за моето преживяване, което не беше просто разходка до Северна Европа - това беше променящо възприятията ми приключение.
Даугавпилс е вторият по големина град в Латвия, но не е по-голям от Казанлък или Ловеч, ако трябва да го сравним с български такъв. Намира се в проруската част на бившата съветска република и поради това там всички говорят руски. Младите не харесват Русия, те са проевропейски ориентирани, но все пак всичко това го разказват на руски.
Организацията “Erfolg” се опитва да запази младежкия дух в градчето, което става жертва на глобализацията и на руското влияние, като прави редица младежки проекти. Един от тях беше заедно с МЦРОО и целта беше да изрисуваме със спортни графити стената на местния стадион Celtnieks. Футболният клуб на Даугавпилс, макар и да играе в първат дивизия на латвийското първенство, е последен. Нивото на морал е под нулата и затова се намесихме ние.
Заедно със съмишленици от Литва, Испания, Румъния и домакините от Латвия, няколко дни изучавахме теория на графити изкуството, след това имахме един ден за работа със специфичните спрейове, капачки и други похвати преди да се отправим към стената.
Графити приключението само по себе си беше страхотно изживяване, но по време на проекта с името Sporffiti научих много повече.
Запознавайки се с приятелчетата от Испания, научих, че те са истински представители на южняшките народи - спокойни, горди с труда и уменията си и също толкова горди с произхода си. Те проявиха постоянна борбеност и опит да се интегрират сред другите, тъй като английският им беше на изключително ниско ниво.
Латвийците пък показаха, че можеш да си добър и всеотдаен човек без да очакваш нещо в замяна - проявиха се като изключителни домакини и с удоволствие бих отишъл отново на гости. А и кухнята им е великолепна - основно полски култури като пшеница, ряпа и цвекло, но поне знаят как да я приготвят.
Литовците бяха изключително колоритна група - имаше както 16-годишни момичета, които не излизаха от Snapchat, така и мацки, които караха ролери по всяко време, дори от хотела до ресторанта. И не просто караха ролери - те правят страхотни трикове, макар и сигурно да са лесни за тях.
Румънците пък доказаха, че два съседни народа може да имат много общо и вместо да се карат чия е мартеницата, е много по-добре да изплетат заедно такава и да бъдат от един отбор.
Но това, което преоткрих най-много, е себе си. Успях да открия, че няма нужда да търся щастието някъде другаде, то е вътре в мен, ако отворя сетивата си за това, което вече имам. Имаме проекти към ЕС, имаме и възможността да се срещаме с други хора - защо тогава да гоним дивото, ако питомното е в ръцете ни?
