top of page

PR, MARKETING & MEDIA DEPARTMENT
NEWSROOM DESK


Създателят на Facebook - младият милиардер Марк Зукърбърг, неведнъж е казвал че работи с мисия - да свързва хората по света.

Това е и причината през 2015 г. той да старира клуб на книгата във Facebook. Целта на клуба е да събира служители на компанията, които обичат да четат и са с различни култури, вярвания, житейски истории и които ползват разнообразни технологии.

Зукърбърг обича да чете много.

Въпреки че раждането на дъщеря му Макс го възпира да постига личната си цел да прочита по една книга на всеки две седмици, той изпрати миналата година с подбор на 23 книги, които препоръчва на неговата група за четене "A Year of Books". Американският сайт Business Insider изброява списъка от книги, които според Марк Зукърбърг всеки трябва да прочете, защото написаното в тях е ценно.


Ето и списъка.

"Мукаддима", известна още като "Пролегомена" или "Въведение в историята", на арабския историк Ибн Халдун. Той е смятан за основоположник на демографията, културната история, историографията, философията на историята и социологията.

"Новият Джим Кроу" на Мишел Аликзандър - професор по право в Щатския университет на Охайо и адвокат по граждански права. Мишел твърди, че войната с наркотиците в Америка е довела до култура, в която тъмнокожите мъже, които не са упражнявали насилие, вече преобладават в затворите на САЩ. Те са твърде представени в затворите като социална класа, а щом излежат присъдите си, са третирани като втора класа граждани когато са на свобода.

"Защо нациите се провалят" от Дарън Есимоглу и Джеймс А. Робинсън. Това е преглед на 15-годишно изследване на икономиста на MIT Есимоглу и политолога на Харвардския университет Робинсън, в който те твърдят че някои правителства използват възможностите си за контрол на процесите в държавите, за да поставят властта в ръцете на избрани малцина. За разлика от тях има и други правителства, които създават отворени пазари и дават възможност на гражданите си да инвестират свободно парите си. Икономическият растеж не винаги подсказва дългосрочно здраве на икономиката.

"Рационалният оптимист" на Мат Ридли. В книгата си от 2010 г. Ридли посочва, че според него пазарите са източник на човешкия прогрес и че този прогрес става все по-голям, когато пазарите са държани възможно по-свободни. Еволюцията на идеите, която идва в резултат, ще помогне на човечеството за подобряване на условията на живот, въпреки заплахите от пренаселеност на планетата и климатичните промени.

"Портфолиа на бедните" на Даръл Колинс, Джонатан Мордъч, Стюарт Ръдърфорд и Орланда Рутвен. Авторите прекарват 10 години, изследвайки финансовия живот на най-ниските социални класи на Индия, Бангладеш и Южна Африка. Фундаментален извод е, че най-крайната бедност процъфтява не в районите, където хората вземат лоши финансови решения или живеят ден за ден като харчат всичко спечелено, а там където липсва достъп до финансови институции, в които да складират парите си.

"Световен ред" на Хенри Кисинджър. 91-годишният бивш държавен секретар на Щатите разсъждава в тази книга от 2014 г. защо в различните части на света някои нации са разбрали концепцията за империята и политическата власт от векове, и как модрната глобална икономика ги свързва, понякога по напрегнати, воюващи начини.

"Разнообразието на религиозните преживявания" на американския философ Уилям Джеймс (1849-1919). Това е сбор от лекции, които изследват религиозното съзнание и механиката, чрез която хората използват религията като източник на смисъл, който ги снабдява с желание да се движат напред в живота, енергия и цел.

"Creativity, Inc." на Ед Катмъл. Това е историята на Pixar, написана от един от аниматорите, създатели на световноизвестното студио за анимационни филми.

"Сапиенс. Кратка история на човечеството" от Ювал Ноа Харари.

"Структурата на научните революции" от Томас Кун. Ако има философска книга написана от физик, която човек трябва да прочете в живота си, това е тя. Публикувана е през 1962 г. и разглежда еволюцията на науката и ефекта, който има тя върху модерния свят.

"Dealing with China" на Хенри Полсън-младши. Марк Зукърбърг е заинтересован от Китай в последните години, учи и говори китайски език. Казва че мечтата му е Facebook да бъде използвана от китайците. В тази книга бивш секретар на хазната на Щатите изследва последния възход на китайската икономика на глобалната сцена и значението му за света.

"Началото на вечността" на Дейвид Дойч. Физикът от Оксфордския университет предлага поглед върху прогреса на човечеството след Научната революция. Прегледът му засяга всичко, от изкуството до точните науки, политиката и философията.

"По-добрите ангели на нашата природа" на Стивън Пинкър. Зукърбърг признава, че тази книга от 800 страници на харвардския психолог е предизвикателство. Но е интересна за четене - Пинкър посочва как насилието сред хората е намаляло с времето, въпреки че то се увеличава като под лупа с помощта на социалните мрежи, в които всички присъстваме.

"Геном" на Мат Ридли. Това е единственият автор, препоръчан с две книги от Зукърбърг. "Геном" е книга от 1990 г., която разказва за еволюцията на гените и нарастващото поле на генетиката.

"Краят на властта" на Мойзес Наим. Историческо разследване на промяната на баланса на силите от авторитарните правителства и армиите им, към корпорациите и отделния индивид.

"On Immunity" на Еула Бис. За ползата от ваксинациите.

"Фабрика за идеи" на Джон Гатънър. Разказва историята на Бел Лабс от 20-те до 80-те години на 20 в., в която изобретяването на транзитора създава революция в света на технологиите.

"The Three-Body Problem" от Сицън Лу. Публикувана в Китай през 2008 г., книгата е преведена на английски език през 2015 г. Печели наградата

"Юго" за най-добър роман - награда която се дава за научно-фантастична книга на годината.

"Gang Leader for a Day" на Судхир Венкатеш - професор по социология от Колумбийския университет. Той прави радикален експеримент, като се внедрява в престъпна групировка в подземния свят на Чикаго през 90-те.

"Играчът на игри" от Иън М. Банкс. Посочва как би могла да изглежда цивилизацията, ако беше създадена супернапреднала технология, която може да обслужва човешките нужди и надхвърля човешките възможности.

"Отмъщението на Оруел" от Питър Хубър. Това е неофициалното продължение на "1984" на Джордж Оруел. Публикувана е през 1994 г. Хубър е сътрудник на Манхатънския институт за политически изследвания.

"Енергия: Наръчник на начинаещия" от Вацлав Смил. Публикувана първоначално през 2006 г. със заглавието "Енергия", книгата обяснява на разбираем език какво е енергията.

"Рационален ритуал" на Майкъл Сук-Йонг Чуи. Зукърбърг смята че тази книга на икономиста от Калифорнийския университет в Лос Анджелис може да помогне на хората да разберат как най-добре да използват за себе си социалните мрежи.


Днес ви срещаме със Сиво Даскалов, който следва магистратура по компютърни науки за напреднали (Advanced Computer Sciences) в Кеймбриджкия университет в Англия. Роден е във Варна и е завършил Математическата гимназия "Д-р Петър Берон" и Техническия университет във Варна. Занимава се с гребане, за успешното провеждане на което казва, че черпи допълнителна мотивация от факта, че умее да плува приблизително колкото ютия. Иска да се развива в сферата на изкуствения интелект, но не изключва възможността да работи и в областта на науката на данните (Data Science). След завършването на обучението си възнамерява да продължи да учи и работи в родния си град Варна.

Моят университет В момента уча в Кеймбриджкия университет в Англия (University of Cambridge), един от най-старите и утвърдени университети в света. Избрах именно него, защото компютърната лаборатория, както е името на моя департамент, е най-доброто място за изучаване на компютърни науки в Европа. Разбира се, вечните съперници от Оксфорд биха могли да спорят, но решението си взех след проучване на множество източници и никак не съжалявам. Друго предимство на магистърската ми програма тук е успешният баланс между теоретична подготовка, научна и практическа дейност.


Моята специалност Провеждам магистратура по Advanced Computer Science, която е с продължителност девет месеца. Предвижда обучение по пет индивидуално подбрани дисциплини, повечето от които в моя случай са тенденциозно насочени към машинно самообучение (Machine Learning) и приложенията му в науката за данните (Data Science). Разбира се, най-съществената част от курса е дипломната работа, която се разработва през почти всичките девет месеца на обучението. Именно с научната си дейност в подобни проекти се открояват университети като Кеймбридж. Аз ще имам възможността да приложа уменията си в компютърните науки в областта на епигенетиката (бел. ред. - наука, която изучава влиянието на средата върху гените). Крайната цел е да се открият и изследват зависимости и тенденции, които влияят на развитието на рак на гърдата.


Такса за обучение Образованието в университет от този ранг, особено във Великобритания съвсем не е безплатно. Само годишната такса за университета е над 11 хил. паунда. Когато към нея добавим цената на жилище и битови разходи, очакваната крайна цена на удоволствието за година е 50 хил. лв. Възможности за стипендия За жалост, късно реших да кандидатствам в Кеймбридж, с което изпуснах всички предлагани от университета възможности за финансиране, сроковете за които приключват в началото на декември. За щастие, на хоризонта се появи Фондът за стипендии "Иди, учи и се върни" на "Тук-Там". Стипендията, с която ме подкрепиха, свали от раменете на мен и семейството ми десет процента от финансовата отговорност. Основните условия на стипендията са прием в чуждестранен университет за магистърска степен и желание за завръщане и развитие в България след завършването на образованието. Процедурата по кандидатстването е изключително разнообразна и включва автобиография, мотивационно писмо, препоръка, формуляр, запис на видео изявление и интервю с комисията. Трудности и предизвикателства Процедурата по кандидатстване мина сравнително безпроблемно. Всъщност най-стресиращото обстоятелство беше наличието на време за единствен опит за взимане на сертификат TOEFL за владеене на английски, понеже, както се оказа, моето CPE (Cambridge English: Proficiency), което е отпреди три години, вече мога да го изхвърля. Документите за кандидатстване ми направиха силно впечатление. По необясними за мен причини за разлика от Оксфорд Кеймбридж не изискаха нито CV, нито мотивационно писмо при кандидатстването.


Изискваха единствено академична справка, сертификат за владеене на английски език и препоръка (с възможност за добавяне на втора). Допълнителна информация трябваше да се попълни във формуляр при кандидатстване, което според мен значително шаблонизира процеса на кандидатстване. След пристигането ми в Кеймбридж една от основните ми задачи през първите седмици беше да не бъда блъснат от автомобил, защото не се свиква лесно с обратното движение. Друга грижа се оказа откриването на банкова сметка, което поради тромавостта на банковата система и огромния брой новоприети студенти пораждаше опашки пред банката часове преди отварянето ѝ. Стандарт на живот Кеймбридж е от скъпите градове, дори по британските стандарти. За щастие на помощ идва супермаркета "Сейнсбърис", от който човек може да си набави в общи линии всичко необходимо. Това предполага кулинарни приключения от време на време, но драстично сваля цената на живот. Не бих си изкривил езика да препоръчам въздържание от бира, тъй като върху нея се крепят устоите на обществото, но и това допълнително би олекотило бюджета. Подготовка за изпитите Поради спецификата на учебната ми програма липсват изпити. Това за мен е прекрасно, но не мога да допринеса с достоверна информация за изпитите. Убеден съм, че редовното съзнателно присъствие на лекции и семинари, както и системната работа през семестъра няма как да навредят на успешното представяне на сесията. Кариерен център Знам за съществуването на кариерен център в университета, но понеже не целя да бъда нает, още не съм се възползвал от услугите му. Единственият ми досег с него се случи на изложение на местните компании, на което обсъдихме моето CV с една любезна дама от центъра. Студентски стол Кеймбридж се състои от 31 автономни колежа. Аз съм член на колежа "Корпус Кристи", който е с по-специфична структура от повечето. Характерен е с това, че има отделен кампус само за магистри и докторанти, който се казва "Лекхемптън". Снабден е с всевъзможни удобства, включително собствена столова, която предлага вечеря от понеделник до петък. За обяд може да се използва основната столова в главния кампус на колежа. Храненето струва между 3 и 4 паунда, като обикновено може да се избира между месно, рибно и вегетарианско ястие.


Възможности за спортуване "Лекхемптън" помещава и напълно безплатни игрища за множество спортове - футбол, баскетбол, ръгби, тенис, скуош, крикет, лакрос и тенис на маса. Освен игрищата има също безплатна фитнес зала, както и открит плувен басейн. Особено характерно за Кеймбридж е академичното гребане. Членството в клуба струва нищожните 30 паунда на семестър и е невероятно преживяване, което горещо препоръчвам.


Други удобства Тук съм само от два месеца и още не съм имал възможността да изследвам всички удобства, които университетът предлага! Надявам се, до края на следването си да успея да наваксам и да им отдам нужното внимание.


Свободно време В свободното си време основно общувам със страхотните си колеги от колежа. Основното място за разпускане е Лекхемптънският бар, който се движи от доброволци сред студентите и предлага менюто си на доставни цени. Друг център на обществото в "Корпус" е телевизионната стая, която често събира големи компании за събития, вариращи от президентските избори в САЩ до финала на The Great British Bake Off.


Какво ми харесва Категорично мога да заявя, че съм напълно доволен от направения избор да уча тук. Всякакви съмнения за правилността му и това дали си струва цената са вече отдавна забравени. Да бъдеш част от обществото на Кеймбридж и да обменяш идеи с хора, които движат техническия прогрес на човечеството, за мен е безценно. Какво не ми харесва Винаги съм смятал, че разпространеното разбиране за британското лошо време е мит или поне е силно преувеличено. За жалост, тези ми очаквания биват почти ежедневно разбивани, но на всеки се случва да сгреши. Като оставим прекрасното време настрана, нямам много поводи за оплакване, освен от дреболии като трудното намиране на място за паркиране на велосипеда пред колежа по обяд и нечовешкия студ в безплатната фитнес зала на колежа.



Жадните гларуси пият вода от фонтаните пълни с вода ,докато слънцето малко по - малко залязва и гледката към базиликата става все по - красива.Трудно ми е да опиша гледката пред очите ми ,но ще се постарая да запомня какво е чувството да си тук ,то е неописуемо!

Студена бира и силна музика в едно китно барче след разходка по уличките и площадите на древен Рим, удоволствие и спокойствие.... La vita è bella


Позлатени с римско злато ,мислите ми процъфтяват ,а въображението ми като експлозия от вкусове не спира да носи наслада.Слънцето тъкмо залязва ,а аз моя милост продължавам да бродя по стъпките на древните римляни наивно ,опитвайки се да се върна във времето назад. Усещането за малоценност ,респектиращите момументи и хилядите години история на това място ,те карат да мислиш и расъждаваш в наистина големи мащаби.Толкова много въпроси започват да изникват в ума ти,а отговорите започваш да търсиш още щом се събудиш.


bottom of page