Преди да говоря за това как EVS промени живота ми, трябва да призная, че най-голямата промяна започна, когато реших да участвам в друг проект по Еразъм: „Еразъм студио“ в Ница, Франция.
Беше 2014 година в Болоня, когато се чудех какво да правя с живота си. Беше много труден период за мен. Чувствах се ленива, самотна, уплашена за бъдещето и настоящето си.
Хората около мен по това време имаха негативно влияние: двамата ми съквартиранти постоянно се караха помежду си, неблагоприятна връзка, макар семейството ми да беше далеч от мен, проблемите им достигаха до моите уши, което допълнително ме натоварваше.
Случайно влязох в сайта на университета ми и намерих възможност да кандидатствам в чужбина и да прекарам няколко месеца там, за да уча, разбира се. Без да се замислям кандидатствах веднага. „Ако ме изберат, ще реша какво ще правя“ - си мислех тогава.
До този момент не бях пътувала много и ме беше страх от всичко. Беше ме страх да навляза сама в мрака, трябваше да съм с някого постоянно, не знаех как да ценя това да съм сама, не знаех как да прекарвам време сама със себе си и бях много срамежлива.
Затова реших да избягам от живота си.
Знам, че това не е добра причина да смениш мястото си на живот и хората казват, че е лесно да избягаш, когато нещата не вървят, че можеш да избягаш от мястото, но не и от себе си и че трябва да се бориш със себе си, където и да си. Истина е, но аз имах нужда от промяна. Знаех, че някъде дълбоко в себе си бях силна, но трябваше да преоткрия себе си, за да открия тази сила.
На 21 януари 2015 година беше първият ми полет към Ница. С една приятелка си наехме апартамент и приключението започна.
Не беше лесно. В началото имахме проблеми с топлата вода в апартамента и трябваше да търся водопроводчик във Франция без познати, интернет или каквото и да е познание, свързано с езика.
Две седмици се опитвах да оправя проблема с топлата вода, опитвах се да си отворя банкова сметка, защото без нея няма как да си извадя SIM-карта, през всичкото това време трябваше да ходя на лекции в университета, а имах и здравословни проблеми.
Определено бях извън зоната си на комфорт.
Започнах да оценявам малките неща в живота и стресът ми започна да изчезва с времето.
От голяма помощ бяха приятелите ми, с които се запознах там. И мисля, че нещата, които научих дойдоха повече от хората, с които се запознах, и културата, която започнах да опознавам. Като за начало, Анна, момиче от Италия, което дойде да живее с мен, бе с отличаващо се чувство за хумор. Тя правеше дните ми по-забавни и беше моят „спътник в приключенията“. Пътувахме много във Франция, Гърция и открихме светове, които преди бяха непонятни за нас.
Иза от Германия беше първото момиче, с което се запознах в университета. Тя беше много духовита и шегите ѝ винаги бяха на място. От нея се научих да бъда по-широкоскроена (или поне се опитвах), да намирам всичко за забавно и да го карам по-леко.
Ядох суши, направено от японка, танцувах на арабска музика, пеех френски песни и много повече..
През времето, което прекарах там, научих за асоциация на име ‘’ESN’’ (Erasmusstudentnetwork), която очевидно беше във всеки град и там ходеха студенти по програмата "Еразъм". Тази в Ница беше много полезна за мен. Те организираха много събития и точно на едно от тях, караоке вечер, се запознах с група хора, от които научих най-много. И благодарение на тях животът ми претърпя огромна промяна.
Запознах се с Аугусто от Бразилия и се влюбих. Но не любовна история е темата на това, за което искам да говоря. Просто Аугусто и групата му от Бразилия ми помогнаха да разбера какво е сбъркано в живота ми.
Намерих силата в себе си, с която можех да поправя живота си. И разбрах как бях направила нещата много трудни за разбиране, когато всъщност е имало лесно решение. Не е важно дали ще се случи нещо лошо и просто нещо ще се обърка, а това как ще оправиш нещата.
Например Камила, една от приятелките ми от Бразилия, осъзна, че цялата ѝ година в Ница била похабена, защото от университета в Сао Пауло решили да не зачитат изпитите ѝ и всичко, по което е работила. В повечето случаи това може да предизвика стрес в европеец, особено в италианец, но тя решила да остане спокойна и започнала да обикаля всички европейски държави, даже части от северна Африка.
Друго, което научих от тях, е щедрост. Те я показваха по много либерален начин дори на хората, които не познават. Всъщност, като се запознаеш с някого от този район, не е необикновено да бъдеш поканен на вечеря още същата вечер. Много често дори бедни семейства ще ти предложат храна и напитки, макар да изнемогват или нямат за себе си. Без значение от ситуацията, много често ще ти помогнат, ако нямат много.
Независимо от бедността и лошите ситуации, в които изпадат, бразилците са много оптимистичен народ. Това е другото, което научих от тях.
Впоследствие след няколко месеца забравих за всичко, което ме натоварваше в Италия. Започнах да живея по-добре. Най-накрая се научих да оставам сама, да не се плаша от мислите си, а да ги оценявам и да се вслушвам в себе си. Най-накрая намерих вътрешната си сила и реших, както се пее в една бразилска песен - “Euquiero é serfeliz”- искам да бъда щастлива.