.
Би ли казал нещо за себе си преди да пристигнеш тук? С какво се занимаваш?
- Дипломирах се “Бизнес администрация и мениджмънт” с магистърска степен. Имах
възможността да стажувам в хотел в Барселона точно преди да пристигна в България.
Как се реши да участваш в EVS проект? Защо избра да се занимаваш с това?
-Направих го, защото исках да се самоусъвършенствам, да подобря познанията си по
чужд език, да се срещна с нови хора, помагайки им, и определено мисля, че това ще
изглежда добре в моята автобиография.
Как протече цялата подготовка по кандидатстване и одобрение? Беше ли труден
процес? (виза, други необходими документи)
-Не ми беше изискана виза, не е необходима за тук.
Чувстваше ли се подготвен за такъв вид проект, както и за новите език и държава?
-Да, почувствах се готов. Определено за мен това е нов език, различна държава, но
смея да твърдя, че искам да опозная България, да науча повече неща за нея, въпреки
че българският език е много труден за мен.
Бил ли си в чужбина преди?
-Прекарах известно време в Еквадор преди три години.
Какво почувства през твоя първи ден в България? Как беше обстановката? Би ли ми
споделил впечатленията си?
-На първия ден бях щастлив, но на втория бях тъжен. Не мога да кажа с точност защо,
може би, защото бях изморен от пътуването дотук. През целия втори ден разговарях
със своето семейство. Много ми липсват.
Нека сега да навлезем в същинската част на интервюто ни.
Би ли разказал за проекта, в който си част? С какво се занимаваш по него? Вписваш
ли се в работната дейност и предоставените условия?
-Имам за задача да подкрепям и помагам на учителите по английски език в горните
класове и водя курс по испански език. Обучавам деца на испански език.
Как са другите доброволци? Кажи ми нещо за мястото, където живееш.
-Спогаждаме се с моя съквартирант, но не сме и в най-добрите отношения. Когато съм
вкъщи, не напускам стаята си, храня се навън, така че не използвам общата кухня. Не
прекарваме времето си заедно.
Какво непременно ще направиш, преди да завърши проектът ти?
-Нямам представа. Може би нещо, което ще остане загадка за другите.
Сблъсквал ли си се със сериозен проблем откакто си пристигнал?
-Все още не съм имал проблеми.
Достатъчно ли са парите, които са ти подсигурени?
-Да, достатъчно са, защото не харча много от джобните си. Не се храня вкъщи, правя
това навън. Всъщност плащам само за храна.
Какво мислиш за Тервел? Би ли живял тук за по-дълго време?
-Тихо място е, аз съм спокоен човек. Харесва ми тук, но ми липсва Испания и моето
семейство.
Колко месеца трае твоят проект?
-Десет месеца.
Как минава един твой ден?
-Асоциален съм. Излизам от вкъщи, за да отидя на работа и за да се нахраня.
Понякога обичам да се разхождам сам.
Занимаваш ли се с нещо, което не е включено като занимание в проекта?
-Опитвам се да уча български език.
Какви са възможностите за развитие на младите хора в Тервел?
-Смея да твърдя, че това място не е най-доброто за младите хора, но има един
център по изкуства, където има занимания по моделиране с глина. Има голям парк,
където можеш да се срещаш с приятели, а и спортна зала.
Как е българският ти? Учиш ли редовно? Налага ли ти се да контактуваш с децата
на български език?
-Нивото на българския ми е ниско, но уча всеки ден. Права си, че не мога добре да
контактувам с децата, защото не знам езика, но, за мое щастие, учителите в
училището ми помагат в тази насока.
Как намери проекта? Беше ли ти необходимо много проучване, за да го избереш?
-Да, поразтърсих доста, но просто видях този проект и реших да избера точно него.
Смяташ ли, че ще се почувстваш различен човек, когато проектът приключи?
-Разбира се, в нова непозната държава съм, работя с деца, а и имам съквартиранти от
три различни нации.
Как е работата ти с ментора и координатора на проекта?
-Те са добри. Помагат ми във всичко.
Благодаря ти, че прие предложението за интервю