Моята Европа

1 януари 2007г. радио, вестници, телевизия – навсякъде едно и също – от днес България е членка на Европейския съюз. Хората, вървейки по улиците, се поздравяват, че вече сме “eвропейци” и развълнувано разговарят за предстоящото по-хубаво бъдеще. А моето 9-годишно „Аз“ стои отстрани, наблюдава и не може да проумее за какво е целият този шум. Очаква обяснение, но в училище учителите говорят със същата трескава възбуда за еврозона, еврофондове и други сложни думи, които то не разбира. А объркването и въпросите са изписани по лицата на всички деца. И това малко момиченце си мисли: „Къде е този съюз? Не го виждам..“ Продължава да живее в обезлюдяващото градче в Северозападна България, заобиколено от хора, опитващи се да свържат двата края и борещи се с безработицата. И само от време на време дочува по телевизията за ЕС. Но годините минават, момичето е вече пораснало и си задава въпросите: “Какво е ЕС?, Какво означава да си част от Обединена Европа и какви ползи мога да извлека от това?”

Представям си ЕС като едно магическо дърво – стабилно, разрастващо се, съставено от отделни клони, различаващи се по обитатели и плодове. Дърво, посадено върху напоената от войните с кръв земя през 1957г. от шест страни (Белгия, Франция, Западна Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия ), които едновременно с това се превръщат и в негов ствол. Дърво, в началото слабо, опитващо се да оцелее и да си осигури по-добър живот. Дърво, което постепенно расте и се разлиства. И ето, че през 1973г. израстват и първите му три клона (Дания, Ирландия и Обединеното кралство). А после се появяват нови и нови, като всеки представя една специфична нация, обитателите му говорят на свой език и имат собствени традиции и обичаи. Стига се до момента, в който се появява и едно малко, почти незабележимо клонче, наречено България. България... с прекрасната си природа, с маслодайните рози и киселото мляко, с уникалните си народни носии и величествено минало. Със своето население – жадуващо за просперитет, за по-добър живот и за названието “европеец”. България, която допринася със своя колорит на цялото европейско дърво. И тук е моментът да се замислим дали малкото растение, посадено в началото, може да се сравнява с голямото процъфтяващо дърво? Защото всеки един клон е част от цялото, брани останалите и неговите обитатели, но запазва и собствената си идентичност. И ето я магията... всеки един дава на света различен плод, допринася по различен начин, но всички заедно представляват една грандиозна картина. Все пак неслучайно мотото на ЕС е „ Единни в многообразието“. Аз също съм част от този пейзаж. Вижте ме, онази птица, свила своето малко гнездо в българското клонче. Но сега то е част от големия и силен дънер. И вече няма нужда да се страхувам да напусна своето убежище. Вече е толкова лесно да си избера друг клон...и просто да отлетя...

Но, не... въображението ми отново се опитва да надвие реалността. Не съм птица.

Аз съм просто момиче, което мечтае да обиколи Европа и света. И откривам, че не е толкова трудно, колкото ми изглеждаше преди. Благодарение на членството ни в ЕС, вече можем да пътуваме само с лична карта до всяка една от 27-те държави. Освен това съществуват стотици възможности за младежки обмени, с цел да опознаеш чуждата култура, да обмениш опит и идеи с участниците от останалите страни. Преди почти един век великият български философ Петър Дънов е казал: „След сто години ще намерите Европа съвсем друга. Границите ще бъдат премахнати и ще се създадат други отношения между народите и човеците.” Ето, че думите му звучат актуално и днес, дори вече са превърнати в реалност. Благодарение на ЕС вече можем да се докоснем и до останалия свят.

От друга страна, съм момиче, което скоро ще завърши средното си образование и си задава въпроса: “Ами сега накъде?”. И мога да избирам не само между университетите в България, но и между тези в ЕС, защото там ще се чувствам като у дома. Знам, че хиляди българи преди мен са направили този избор и не съжаляват. Много от тях са останали в Европа и прославят страната ни, превърнали са се във видни учени, доктори и професори. Но аз бих искала да се върна в нашата родина и да кажа: „Много скитах, много видях и научих, а сега нека превърнем България в достойна членка на ЕС.“

Момиче, което обича страната и природата си и осъзнава, че България е такава, каквато си я направим. Всички се оплакваме от ниския стандарт на живот, от мръсотията около нас. Казваме: “В Европа е чисто... улиците, градините... не е като у нас’. Ами да, така е, защото хората там се стараят да бъде така. Защото никой не изхвърля боклука си на улицата, и всеки се опитва да направи дори нещо толкова незначително, за да подобри положението в държавата си. А който не желае, за него има закони. И то не като нашите, а закони, които наистина се спазват. Просто трябва да се събудим и да вземем нещата в свои ръце, вместо да чакаме някой да го направи вместо нас. Трябва сами да изградим бъдещето на родината си.

И какъв е изводът? ЕС ни предоставя толкова много възможности за реализация. Особено на нас, младите хора. Но сякаш не желаем да научим за тях, за да можем да имаме оправдание за собствената си пасивност. Защото една държава е отражение на хората, живеещи в нея. И ако ние се превърнем в целенасочен, инициативен и стремящ се към по-добро бъдеще народ, държавата ни ще може отново да стане силната и велика България, каквато е била в далечното минало. Можем да започнем, като разкажем на по-разбираем език на българските деца за всички ползи, които ЕС им предоставя. Защото нашите деца ще са хората, създаващи бъдещето. Те са тези, които ще прославят страната ни по света. И имат нужда да знаят и да търсят пътя към висините, към онези 12 звезди, символ на силата и единството.

Ами аз? Аз също съм дете...но малко по-пораснало. Дете, което ще достигне тези звезди.. Здравей, Европа! Готова ли си да ме посрещнеш?

Силвия Николаева, Белоградчик

Защо стажовете са важни за твоето бъдеще?

Опит

В университета придобиваш теоритични знания, но това, което липсва е опитът. Стажовете ти предлагат именно практически знания. Чрез тях можеш да докажеш, че всъщност притежаваш уменията за работа, а не само да говориш за тях.

Създаване на контакти

Ще се запознаш с редица нови хора, много от които, се намират в твоята професионална среда на интереси. Точно тези хора са ценен ресурс. Дори и стажът да не е това, което си очаквал да бъде, след неговия край все още ще разполагаш с връзките, които си създал. Кой знае, някой от тези хора би могъл да те потърси някой ден и да ти предложи работа.

Личностно развитие

Каквото и да правиш, винаги ще научиш нещо. Стажовете са полезни и за личностното ти развитие. Ще се развиваш и, без съмнение, ще придобиеш нови умения с допълнение към израстване и придобиване на чувство за отговорност.

Наемане на работа

Работодателите търсят кандидати със стажантски опит, защото това значи, че освен хубави оценки, ти всъщност притежаваш нужните умения, изискващи се за позицията и умееш да работиш в професионална среда. И още, имайки стажантски опит, или, още по-добре, няколко - ти си вече една крачка напред пред останалите кандидати.

За работодателите стажовете, опитът и доброволчеството са много по-важни от курсовете и оценките ти в университета. Представи си го така: твоята специалност, оценките и курсовете те правят само подходящ за позицията, но всъщност стажовете печелят мястото ти!

Сега, какво мислиш? Струват ли си стажовете?

#begin

Locamba може да Ви помогне да поставите началото на едно страхотно преживяване, пътувайки до най-гол

В свят, в който има предприятия като “AirBnb” и “Uber”, които според икономистите се класифицират като част от „sharing economy”, съществуват туристически сайтове, които предлагат услуги, които се базират основно на онлайн платформи за предоставяне на услуги и продажба на продукти.

Тези предприятия имат за цел да осъществят връзка между бизнеса и клиентите без физическа активност. Разбира се този метод става все по-атрактивен при младите ентусиасти. Методът им помага да намерят иновативни идеи, които ще запълват тяхното ежедневие. Момчетата, за които ще Ви разкажем в тази статия са придобили образованието си в Швейцария и Германия. Всъщност те работят усилено, за да впечатлят света с една много интересна и готина идея, наречена „Locamba”.

Locamba е сайт, който осъществява контакт на туристите с местните жители. Това се базира на една много проста философия: „Туристите да се насладят на дестинацията като местни жители, посещавайки всички забележителности, които трябва да видят, да дегустират най-добрите традиционни храни и напитки, докато местните, наричащи се „посланици”, имат възможността да представят най-доброто от града им, като в същото време припечелват пари за предложената услуга.”.

За всички любопитни хора, които се чудят откъде произлиза малкото и готино име на сайта, всъщност това е съкращение от "Local Ambassadors".

Хората, които стоят зад тази идея се казват Визар и Байрам. Те са двама имигранти от източния край на Косово, които преди десетилетия са се преселили в Швейцария. Там са получили образованието, за което винаги са мечтали, работили са усилено, за да имат по-добър начин на живот и са подражавали на световноизвестни предприемачи, които всъщност, също са били мигранти, преселили се в по-развитите страни, поради по-добрия начин на живот. В крайна сметка, предприемачите са създали предприятия, които биха променили живота на хората. Всичко, което трябва да направим е да изчакаме и да наблюдаваме.

Визар: „Идеята на нашият сайт е да бъде едно гише за туристи и пътуващи, както и място, където може да се направи кореспонденция между туристите и туристическите агенции. Идея, която е реализирана е на принципа „местни посланици”, които си създават профил, в който профил представят от своя гледна точка своя град. Има три различни профила, първият е безплатен, а другите два се заплащат ежегодно. Разликата между заплащащите се профили е, че по-скъпият вариант има повече капацитет на пространство и възможност за повече посещаемост.”.

За сега идеята им е технически функционална. Те работят бавно и методично, за да привлекат възможно най-много „местни посланици”, като същевременно увеличават броя на потребителите. Понастоящем Locamba е съсредоточена предимно към немскоговорящата част на Европа (Швейцария, Германия и Австрия), поради простата причина, че като екип разработването на платформата е по-лесно на територията, на която се намират. Именно това е първата крачка, която ги кара да се стремят към високо ниво и да искат да бъдат следващия голям сайт, който променя живота на хората в реално време.

Байрам: „Честно казано, може би Ви звучи като клише, но бяхме изправени пред трудности, защото искахме да имаме едни страхотни преживявания, пътувайки по света. Ние с Визар сме приятели и през последните години пътувахме доста често и един ден, когато споделяхме преживяванията си един с друг, стигнахме до извода, че бихме могли да се наслаждаваме на местата, на които пътуваме, чрез преживяванията на местните. Това беше един „клик” в нашите мозъци. Идеята вече я имахме и започнахме да работим върху нея, след това намерихме партньорите, които биха могли да съберат всички наши мисли заедно в едно конкретно място, което всъщност сега е Locamba. Финансирането на нашата идея беше изцяло от нашите лични спестявания. Това беше началото на един старт на идея, която сме мислили дълго време и в момента, в който я измислихме, не искахме да се откажем по каквато и да е причина от нея.”

#Travel