На 6-и септември цяла България по традиция празнува обединяването на Княжество България и Източна Румелия. То се случва през есента на 1885 г. и е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).
В началото на 1885 г. начело застава Захари Стоянов, който решава Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Така, на 6 септември 1885 г., след навлизането в Пловдив на отрядите на Продан Тишков и майор Данаил Николаев, областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е арестуван и е създадено временно правителство, начело на което е Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно, с манифест, княз Александър Първи Батенберг утвърждава официално Съединението на областта и приема да бъде титулуван за в бъдеще като княз на Северна и Южна България. На 5 април 1886 г. Съединението е признато и от делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Италия, Великобритания, Франция, Русия, Италия) и с българо-турската спогодба, Източна Румелия официално е призната за присъединена към Княжество България.