Пътешественичката Мая Мезан посещава една от последните градове-държави в света - Сингапур. Миксът от култури, езици, религии и кухни е формирал подреден хаос, който ѝ дава неповторима перспектива за живота в Азия.
Още от момента, когато излязох от летището на Сингапур, осъзнах колко е населено това място. Очите ми се губеха сред низа от небостъргачи, които останаха на заден фон, щом се заговорих с таксиметровия шофьор:
- По работа ли сте тук, госпожо? - попита ме с тежък акцент.
- Почивка - отвърнах му аз, гледайки огромен хотел във формата на кораб.
Очите ни се срещнаха в огледалото за обратно виждане, когато той каза: “Вие сте богата, госпожо. Много богата.”
Често поставяна сред най-скъпите страни в света с високо БВП на глава от населението, Сингапур изпъква и с цените си. Всеобщо е прието младите да живеят с родителите си поне докато не навършат 35, защото не могат да си позволят собствено местенце. Държавата субсидира домове за местни, но те струват около $1 милион. Най-евтината кола е $76,000 и дори трябва да се предплати данъкът за 10 години напред.
Малайзийският ми шофьор може би е прав, но истината е, че Сингапур е град на контрастите. Пълен с енергия, динамото на Югоизточна Азия е взел най-доброто от Изтока и Запада. Може да пиеш чай за $1 в Китайския квартал, три часа по-късно може да хапнеш къри или наан хляб в Малката Индия, а за вечеря може да се поглезиш с 22-доларова бира на пристанището.
Като пътешественик контрастите ги забелязвам чрез архитектурата, кухнята, културата, изкуството и религията в Сингапур. Тук имат четири официални езика - английски, малайски, тамил и мандарин. Заради този микс много често се случва някой да говори на “развален английски”, който тук се нарича Сингапурско-Английски или накратко Синглийски. Нямам идея как тези 5.6 милиона души живеят въпреки коренните си различия.
Земята в Сингапур е най-ценния ресурс и най-дръзката амбиция. Държавата е сред 20-те най-малки в света, но от 1965-та насам е увеличила територията си с 20% чрез изсипване на безкрайни количества пясък в морето, за да създаде нова територия. Най-активните квартали Boat Quay, Marina Bay и дори летището Changi са построени на такава земя. Облицованите със стъкло небостъргачи се извисяват на главозамайващи височини, а басейн може да се открие дори на покрива на 57-етажна сграда. Вечно пълните молове пък дават невероятната възможност както да разглеждаш световни модни колекции, така и да се докоснеш до местната култура.
Макар и Сингапур да изглежда бетонна джунгла, е един от най-зелените градове, с паркове и градини, заемащи 47% от площта. Мегаполисът не спира да се разраства, но за целта трябва проектите да включват и флора. Забелязват се “зелени” покриви, висящи градини и изключителни паркове с шадравани пред всяка сграда. Символът на Сингапур и опитите на държава да промотира зелените площи са соларните “Супердървета”, заемащи 250 акра до пристанището.
Престоят в Сингапур по работа се описва от други работещи с три думи - работа, храна, пиене. Преоткривайки държавата сама, разбираш, че тук има много повече. Това са трите най-добри места, които според мен всеки трябва да посети, когато е Сингапур:
Ресторант Hong Kong за пиле със соев сос и нудли
Най-евтиният ресторант от гида на Мишелин с ястия от $1.50 може да бъде открит в Китайския квартал. Главният готвай Чан Хон Менг е изпипал рецептата си за задушено пилешко, която е научил от своя чичо. Макар и чакането на опашка да не е приятно за някои, когато ти дойде реда разбираш, че то си е заслужавало.
Облачните градини
Когато влезеш в голямата стъклена къща, обграден от субтропическа гора и облаци, се чувстваш сякаш в друг свят. Мистериозно местенце, обвито наистина в мистериозност, Облачната гора е 35-метрова планина, покрита с гъста растителност, напоявана от най-високия водопад на закрито. Освен че е архитектурен шедьовър, мястото привлича и с факта, че е постоянно 24 градуса, което понякога е спасение от улиците на Сингапур.
Къщите на Перанакан търговците
В древните времена пътешественици от цяла Югоизточна Азия идвали в Сингапур да търгуват и много останали и сключвали бракове с местни жени. Музеят пази спомена за живота на тези хора, наречени Перанакани и впечатлява от началото до края на експозицията. Също така прави препратки от културата на 20-ти век към произхода им в далечното минало.
